70 години след Браун срещу Борда, Америка е едновременно по-разнообразна — и по-сегрегирана

На 17 май 1954 година Върховният съд изложи нов казус: Разделно, само че равнопоставено няма място в американските учебни заведения.

Посланието на Браун против Борда на образованието беше ясно. Но 70 години по-късно въздействието на решението към момента е предмет на спор. Наистина ли американците сложиха завършек на сегрегацията на процедура, освен по закон?

Отговорът е комплициран. Училищата в Съединени американски щати през последните десетилетия станаха доста по-разнообразни и, по някои индикатори, по-сегрегирани, съгласно разбор на Асошиейтед прес.

От една страна, броят на черно-белите възпитаници, които вървят на учебно заведение съвсем извънредно с възпитаници от същата раса, е най-нисък за всички времена.

От друга страна, голям дял цветнокожи възпитаници към момента вървят в учебни заведения, в които съвсем няма бели възпитаници. Испаноезичната сегрегация в този момент е по-лоша, в сравнение с през 60-те години. По-специално, най-големите учебни квартали в страната са очевидци на повишаване на сегрегацията от 90-те години на предишния век, съгласно проучване на плана за просветителни благоприятни условия на Станфордския университет.

Историята на напъните за учебна десегрегация, от Браун против Борда до през днешния ден, демонстрира до каква степен са стигнали Съединени американски щати – и до каква степен би трябвало да стигнат.

1954-1964: ЮГЪТ ВЪЛЧИ КРАКАТА СИ

Решението Браун против борда афишира, че белите и чернокожите възпитаници не могат да бъдат принуждавани да посещават обособени учебни заведения, даже в случай че тези учебни заведения са сякаш равни в качеството.

Няколко щата като Канзас и Делауеър поставиха известни старания да изпълнят заповедта. Но водачите в дълбокия юг неотложно оповестиха това, което американският сенатор Хари Бърд от Вирджиния назова „ огромна опозиция “ против интеграцията.

Като цяло, равнищата на сегрегация се трансформираха малко през идващото десетилетие, макар храбростта на чернокожи студенти като Little Rock Nine през 1957 година и 6-годишната Руби Бриджис в Ню Орлиънс през 1960 година, които се сблъскаха с жестоки, расистки тълпи, когато се пробваха да десегрегират локалните си учебни заведения.

1964-1986: ДЕСЕГРЕГАЦИЯТА СТАВА СЕРИОЗНА

До средата на 60-те години федералните съдилища губят самообладание към Юга. Те започнаха да извършват заповедите за десегрегация със зъби, изисквайки рейс, в случай че е належащо. Съдията от Върховния съд Уилям Дж. Бренан младши разгласи, че сегрегацията би трябвало да бъде изтръгната „ от корен и клон “.

В същото време законодателството за гражданските права от 60-те години на предишния век промени формата на учебните заведения по доста значими способи. Законът за гражданските права от 1964 година не разрешава дискриминирането в образованието; Законът за правата на глас даде на чернокожите гласоподаватели повече власт да избират учебни съвети; и Законът за главното и междинното обучение предлага на учебните заведения федерални пари в брой, в случай че десегрегират. Междувременно Законът за имиграцията и поданството отвори страната за повече имигранти от Азия, Африка и Латинска Америка, което докара до доста по-разнообразни учебни заведения.

Оттам сегрегацията понижа бързо. Почти всеки черен възпитаник в Юга е ходил на учебно заведение единствено с цветнокожи през 1963 г.; единствено една четвърт от чернокожите възпитаници го направиха през 1968 година

Но десегрегацията пристигна с цена: хиляди квалифицирани чернокожи учители бяха съкратени, макар че постоянно бяха по-акредитирани и квалифицирани от белите учители.

„ Интеграцията в никакъв случай не е била обективна “, сподели Айвъри Толдсън, професор в университета Хауърд.

Съдилищата също започнаха да упорстват за десегрегация в други елементи на страната. Денвър беше един от първите градове отвън Юга, призовани за сегрегация в дело на Върховния съд от 1973 година Места като Сан Франциско и Кливланд бяха обект на заповеди за десегрегация и през 1974 година избухнаха протести поради заповедите за автобусен превоз в Бостън.

Инерцията беше краткотрайна. През 1974 година Върховният съд по делото Миликен против Брадли анулира проект за десегрегация, който включва голям брой учебни квартали в и към Детройт. Това означаваше, че столичните региони, с редки изключения, не можеха да бъдат принуждавани да транспортират възпитаници през линиите на учебните региони.

Епохата видя всеобщо бягство на бели от градските учебни квартали, тук-там, където се изискваше автобусен превоз и където не беше. Лос Анджелис, Чикаго и Ню Йорк дружно изгубиха над половин милион бели възпитаници в държавните учебни заведения от 1968 до 1980 година Само за дванадесет години броят на белите възпитаници спадна със 71% в Ню Орлиънс, 78% в Детройт и 86% в Атланта.

Все отново разпорежданията на федералния съд са съумели да понижат сегрегацията на чернокожите до най-ниското равнище до 1986 година

След това напредъкът стартира да стопира.

1986-ДНЕС: МНОГООБРАЗИЕТО НАРАСТВА, ДЕСЕГРЕГАЦИЯТА ГУБИ ПАРА

Съдилищата последователно започнаха да се концентрират по-малко върху постигането на расово уравновесени учебни заведения, а повече върху други способи за поощряване на десегрегацията, като магнитни учебни заведения. За учебните региони стана по-лесно да настояват, че са постигнали задоволително прогрес, с цел да бъдат освободени от заповедите за десегрегация и множеството от тях бяха анулирани при започване на 2000-те. Няколкостотин са към момента дейни през днешния ден, само че нормално не се прилагат; водачите на учебните региони постоянно не знаят, че към момента са под заповед за десегрегация.

Сегрегацията на чернокожите студенти се промени малко след 80-те години. С повишаването на латиноамериканската имиграция се усили и сегрегацията на латиноамериканските студенти.

Ефектите от изолацията са изключително пагубни за студенти, които идват от имигрантски генезис, сподели Патриша Гандара, съдиректор на плана за цивилен права на UCLA. Тези фамилии е по-малко евентуално да приказват британски или да знаят негласните правила на американската просветителна система, като да вземем за пример по какъв начин да кандидатствате в лицей.

Повече правосъдни каузи отрязаха инструментите на политиката за справяне с десегрегацията, обръщайки се към консервативната концепция, че определянето на цели по раса единствено по себе си е форма на расова дискриминация.

Въпреки това класните стаи станаха по-разнообразни, отразявайки на страната изменяща се демография. Исторически крайъгълен камък настъпи през 2014 година, когато за първи път болшинството от учениците в Съединени американски щати бяха цветнокожи деца.

Цветнокожите възпитаници може да са по-изложени един на различен, само че към момента постоянно са в разнообразни учебни заведения от белите възпитаници. Около 4 от 10 чернокожи и латиноамерикански възпитаници вървят в учебни заведения, формирани съвсем напълно от други цветнокожи възпитаници.

Расовият дисбаланс е изключително изострен в 100-те най-големи региона на нацията, съгласно откриватели от Stanford’s Educational Opportunity Project. Използвайки резултати за сегрегация от 0 до 100, те откриха, че сегрегацията на черно-белите е повишена с над 40% от 1991 година до 2019 година, от 21 на 30 точки, до момента в който сегрегацията на испано-белите е повишена от 15 на 24.

И двете са, тъй като държавното управление се отдръпна от заповедите за десегрегация през 90-те години и тъй като родителите се възползваха от придвижването за избор на учебно заведение през 2000-те.

Дори преди избора на учебно заведение, расовата изолираност беше последна в доста огромни градски учебни квартали. Това е една от аргументите доста щати с огромни градове отвън юга, като Илинойс, Мичиган, Ню Йорк и Калифорния, да са измежду най-сегрегираните в Америка най-малко от 80-те години на предишния век.

Тази сегрегация има значение, защото концентрацията в небогати, расово сегрегирани учебни заведения е мощно обвързвана с по-лошите резултати за учениците.

„ Сегрегацията е в основата на доста от проблемите, които имаме “, сподели Гандара. „ Без значение какъв брой пари хвърлите за това, в случай че желаете да групирате небогати деца и деца без фамилни запаси, с цел да ги подкрепяте в учебно заведение, ще продължите да имате тези неравномерни резултати. “

___

Образованието на Associated Press получава финансова поддръжка от голям брой частни фондации. AP е само виновен за цялото наличие. Намерете стандартите на AP за работа с филантропи, лист с поддръжници и финансирани зони на покритие на AP.org.